тишината

"Никой не те подготвя за тишината, която оставят децата, когато пораснат…Не за тишината на празната къща, а за онази, която се просмуква в сърцето…когато вече не те питат какво да правят,
когато вече не търсят съветите ти, когато започват да живеят… без теб. И ти, разбира се, се усмихваш.
Защото точно това си искала – да видиш как политат. Но вътре в теб… нещо се пречупва.
Да бъдеш майка на пораснали деца е различно.
Това е да сдържаш думите си, когато виждаш, че грешат. Да преглъщаш желанието да се обадиш, когато не отговарят. Да се учиш да обичаш, без да се намесваш. Да гледаш отдалеч, с ръце, които остават неподвижни, и със сърце, което трепери.
Понякога ти разказват нещо… но много често — не.
А ти се преструваш, че не боли. Но боли. Боли да не бъдеш част от всичко, както преди. Боли да виждаш, че вече не им си нужна… поне не така, както някога. И въпреки това си наблизо.
Приготвяш любимите им ястия, когато се прибират. Разглеждаш снимките от детството им.
Молиш се за тях всяка вечер, сякаш това е достатъчно, за да ги защити от света. Защото в дълбините на душата майката никога не спира да се грижи. Тя просто се учи да го прави от сянката.
От ъгъла. С молитва. И това е форма на любов, която никой не вижда… но върху нея се крепи всичко.
Моралът:
Да бъдеш майка на пораснало дете означава да приемеш, че вече не си център на неговия живот… но да продължаваш да обичаш така, сякаш все още си. Защото има любов, която никога не угасва — тя просто се учи да чака в тишината."

Двама-трима

Срещаме толкова много хора през живота си, наричаме ги лекомислено или по навик приятели, а накрая всичко се свежда до двама-трима, които са винаги там.
Безрезервно. За теб. До теб.
Лято е. Зима е. Драма е. Щастие е. Добър си. Лош си. Там са...
Вършиш големи дела. Вършиш пълни глупости. Отиваш си. Връщаш се. Губиш се. Търсиш се. Намираш се. Там са. Винаги там
Двама-трима, които са виждали душата ти гола и беззащитна, но вместо да я смажат, са я прегърнали.
Двама-трима.Повече от сто...

Автор: Доника / Цветни мисли.

"Разтвориш ли ръцете за прегръдка -
ти вече си удобен за разпятие"
Добромир Тонев

Календар за посещения 2024 г.

м. май 24г. 

24-25.05.2024г. 

Еко-комплекс „Шерба“ се намира в гората на с. Гроздьово на 70 км. от град Варна.

м. юни 24г. 

01.06.24г. Комплекс Изворите 

м. юли 24г. 

20-21.07.2024г.

НЕСТИНАРСКИ ТАНЦИ С. СТОИЛОВО 1 нощувка

Костенец - 3 нощувки /Траянови врата

Велико търново 1 нощувка /Никополис ад Иструм

м.септеври 24г.

06- 08.09.2024г. 

Сибиу, загадъчния замък Хунедоара, Алба Юлия, Сигишоара и Турда-най-голямата солна мина в Европа

20 – 23.09.2024г.

Златоград ; 

ДЕЛЮВИ ПРАЗНИЦИ

Поредица от културни прояви като художествени изложби и представяне на книги, спортни мероприятия, възстановка „Един пазарен ден отпреди 100 години“. Мероприятията се провеждат в Етнографски комплекс Златоград.
21.09.2024 /събота/ - Възстановка „Един пазарен ден отпреди 100 години“
22.09.2024 /неделя/ - ХОРЕМАГ

м. октомври 24г. 

Планински клуб „Лудите мечки“ има своя страница във фейсбук, където около месец предварително обявява предстоящите маршрути. - „В царството на дивите циклами“.

м. ноември 24г.

1,2,3 /2024г.  гр. Велико Търново

Идеи за картички

    Онова, което остава като скъп спомен и може да се пази  с години –  това са онези уникални картички, в които чрез творчеството сме вложили частица от нашата собствена душа. 

За мен Коледа винаги е време за размисли. За онези най-съкровени, тихи, домашни размисли. Напоследък мислите ми винаги стигат до едно: ”Имам семейство. Имам всичко.”
Уютна да е Коледата ви. Обичайте, прощавайте, вярвайте, бъдете. 

Всяка гледка и допир с природата са уникални и неповторими.

Всеки ден едно и също. Това е удобно, но понякога  "приспива".  

Нова цел, която е интересна и предизвикателна, нещо което да  изважда от статуквото- като бягане на маратон, скачане на бънджи или ....към ​​​горите край Дряново, в царството на дивите нежни циклами и тяхната невероятната нежна  красота.

 Природата  събужда  великодушие, зарежда с енергия, жизнерадост, дава сили.

Достойните винаги са сами

Достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, добра външност, жив, аналитичен ум,  възпитание и приятни маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни... И  проницателен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.    

Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.

Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.

Но всеки път, когато се опарят, стават все по-силни. И отново започват всичко отначало.

Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.

Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.

Независимо от това дали е мъж, или жена, те търсят такъв човек, до когото ще им бъде спокойно.

И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции.

Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.

Неизвестен автор