четвъртък, 25 юни 2015 г.


Полезно по Пътя
Декларация на самоуважението


Декларация на самоуважението



Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, как мога да се подготвя за пълноценен живот.



Аз съм си аз.

В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.

Притежавам всичко, свързано с мен самата - моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа - силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.

Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си.

Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.

Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.

Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.

Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.

Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.

Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.

Аз съм си аз и се чувствам много добре.

Вирджиния Сетайър

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Да бъдеш като обувка – висока, скъпа, екстравагантна и неудобна.



Реши се...
Да бъдеш като обувка – висока, скъпа, екстравагантна и неудобна.

Разбери кой е ключът към баланса, като го изгубиш! Не натискай спирачката, натисни газта! Да настъпиш газта, докато дойде време да се вземе решение, е единственият начин да си сигурна, че в определен момент наистина ще имаш варианти, между които да избереш.


Не мисли, че нямаш власт, защото това е най-сигурният начин да се откажеш доброволно от нея!

Бъди любезна, но настойчива! Притежавай "нежност с характер"! Бъди "безмилостно любезна", докато отстояваш своите позиции, договаряш нова работа, заплата или преследваш мечтата си!

Не се тревожи, че децата никога не те слушат, радвай се, че винаги те гледат! Живей, както би искала да живеят ТЕ след години!

Оставай в тишина и слушай ударите на сърцето си, което по навик е мълчаливо или много тихо. Изучавай и използвай моментите "без", за да оцениш тези "със". Затваряй се сама с книга или филм вкъщи, за да поискаш да се срещаш и празнуваш с приятели навън. Оставай без работа, за да откриеш призванието си, изпращай децата при баба и дядо, за да изпиташ нужда от това да си истински с тях, имай само свои занимания, за да почувстваш нуждата от любимия човек. Не се страхувай да пуснеш, за да поискаш истински да прегърнеш.

Когато те нападат или не те харесват – страдай! Плачи, гневи се, бъди автентична! Бъди като децата, те са в състояние в един момент да страдат истински, а в следващия да се радват и смеят.

Здравето е в спонтанността. Не се вкопчвай в хора, ситуации и емоции!

Осъзнай собствената си власт и свикни с нея! Щом искаш да променяш, да влияеш и да се развиваш, не можеш да се харесаш на всички. Ако това се случва, значи не напредваш достатъчно бързо.

Грижи се за тялото и здравето си! Сега, не после или утре! Вземи бутилка вино, влез в банята, заключи се и не излизай оттам, докато не приемеш напълно начина, по който изглеждаш днес!

След това вече можеш да потърсиш комплекс с упражнения в интернет, да отидеш на фитнес или да потанцуваш.

Купи си онази рокля или дреха, която те привлича неудържимо и ти стои добре, въпреки че не знаеш кога и къде ще я облечеш. Остави я да отлежи и да усетиш момента, в който тя ще стане посланик на това как се чувстваш и ще ти помогне да покажеш най-доброто от себе си.

Откажи се от чувството за вина, което те преследва във всички области от живота. Тайната е, че няма тайна – просто прави, каквото и колкото можеш с това, с което разполагаш!

Знам, че не мога да направя или имам всичко, но мога да се стремя към постижими цели, устойчивост и реализация.

Спри да разпиляваш минутите, часовете, живота си за неподходящите хора и ситуации! Бъди отговорна към подаръка Живот!

Дръж непрекъсната връзка със себе си и когато тялото ти се бунтува, макар че главата ти казва "остани" – бягай! Бягай далеч от чуждите битки, слепите, глухи и неподходящи хора! Бягай, без да даваш обяснение.

Посоката ти да бъде към удоволствието на душата и тялото, към удовлетворението и синхрона, към щастието, към мечтите ти. Не живей като реакция на неприятностите и болките, а творейки пламенно собствения си живот!

Правилният въпрос днес е не кой ще ми позволи, а кой ще ме спре.

Реши се...

Реши се да сложиш своето начало!

ПП

Текстът е сбор от късметчето ми с кафето, случайни надписи, дочути разговори, снимки в списание и книгата "Реши се" на Шерил Сандбърг.

автор: Аксиния Цветанова, myvelikoturnovo.com

понеделник, 15 юни 2015 г.

четвъртък, 4 юни 2015 г.

ДОРИ И СЛЕД ТОВА

ДОРИ И СЛЕД ТОВА...
Валентина Цвяткова - val

Не ме е страх от нищо. Вече не.
Защото съм научена да губя.
Научи се на болка моето сърце.
Отдавна нямам никакви заблуди.

Научи се през сълзи да запява
Сълзите си във вяра да превръща.
Разкъсано - то пак да оцелява.
И пак с усмивка дните да прегръща.

Не се страхувам даже от смъртта.
Какво пък толкоз. И без мене може.
Нали е на живота тя сестра...
В графата "спомен" някой ще ме сложи.

Все някъде, във някой ще остана,
със всичкото, което съм била.
Милувката на ангел ще съм сутрин рано.
Ще бъда тук... дори и след това...