събота, 31 януари 2015 г.

Вик



Аз самата не пиша ,защото не мога ,тъй като НЕ ИСКАМ .


Като всеки тинейджър ,и аз исках да си водя дневник ,започнах и след третата страница ,го накъсах.След това изгорих.Исках да скрия дори и от себе си това ,което чувствам ,за да не болиииии.


И така сложих маска ,или май при мен са маски, реших сама за себе си какви роли да играя иии започнах да градя черупката си за да скрия едно сърце , за да нямам рани грозни и дълбоки . Добре, че е „черупката”. Но май рани има , работят под черупката, чувствам ги , когато остана насаме със себе си , с кошмарите си, които са се пръкнали кой знае откъде там ? Нали уж си пазя сърцето ?!?


Има ли лекарство?”, ще попитате вие. Да, естествено, че има, но готови ли сте да преглътнете собственото си Его?


Днес се състезавам само със себе си .


И не пиша,може би ........







Пиша само приказки ,защото там всичко завършва добре.


Писането Вик за помощ ли е ,или Вик на Егото ни ?....


Когато учихме за сестри ,ни питаха :


-При инцидент на кого ще окажете помощ ?На този който вика ,или на този който мълчи?


Вие ми кажете?

За гениите ,гениалността и още нещо



Резултатите им сякаш съчетават в себе си гениалност, изпреварила времето си, и способност за смайване на публиката.

След като чух Георги Милтиядов в главата ми се заблъскаха хиляди въпроси ,относно гениалността ?!?

Лудост ли е ,труд ли е,креативност ,може би?Генетично обусловено ли е?


Съществува ли ген, отговорен за гениалността и интелекта на човека? Названието на новия ген дали е NPTN?!?.

Думата гениалност не съществува в тълковните речници, но има определение за това какво е да си гений – това е творец с изключителна творческа способност.

Аз също имам идеи,.. измислям гениални идеи и решения на моите си проблеми ,ПОНАКОГА ,или може би не... аз МИСЛИМ :), че ние сме гениални за собствена употреба в по-малък мащаб.

Да Ви представя гениите :

Георги Милтиядов - аранжор, оркестратор и пианист


Георги Милтиядов е роден през 1998 г. в град Бургас.

Занимава се с музика от 4-годишна възраст, а на 11 г. постъпва в НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров".

Свири на пиано, пее във вокални формации и за 8 години печели над 40 награди от национални и международни конкурси като пианист и поп-изпълнител.

През 2008 г. става носител на Голямата награда за постижения в област "Изкуства" на Фондация "Димитър Бербатов".

През 2012 г. пише музиката и аранжимента на детския химн на град Бургас, който се изпълнява всяка година на 6 декември – празника на града – от детска вокална група.

От 2012 г. е в състава на "Levon Manukyan Collegium Musicum" като пианист, оркестратор, аранжор и певец".

От 2014 г. започва да прави аранжименти и симфонични оркестрации в екип с Левон Манукян за оркестъра и хора на Държавна опера – Пловдив, за Държавен симфоничен оркестър – Шумен, за Държавна опера - Русе и за група "АКАГА" в проектите "Музика в кадър" и "Руслан Мъйнов представя любими руски песни".


























Гений се основава върху продуктивността и се отнася до човек, който създава в продължение на дълъг период, голямо количество продукция, която оказва значимо влияние върху много хора дълги години” – работа, която води до “основна промяна” в съществуващите понятия и идеи.

Какво Ви е отнела гениалността? отговаря 33-годишния д-р Дроздстой Стоянов, дм от Медицинския университет в Пловдив

- Отне ми детството като такова, но ми даде шанса да го изживявам по малко всеки ден и до днес.

- Наистина ли подсъзнанието (или съзнанието) може всичко? И позитивното мислене ли е панацеята за постигане на баланс в живота?

- Съзнанието ни може да постигне много, а всичко могат само Бог и душевната болест. Според Сенека най-голямата власт е властта над себе си. Балансът в живота е относителен и силно зависи от нашите очаквания.


- Каква е рецептата за щастие на най-младия професор?


- Рецепта за лично щастие няма, щастието е жизнен вектор, към който ние си въобразяваме, че се стремим, но никога не постигаме. Мога да ви кажа обаче коя е рецептата за човешкото нещастие: това е липсата на цели.


„Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.”

Съсредоточете се!


Пожелайте си нещо!


Повярвайте в себе си!


Поставете си цел!


Действайте!

Краси!

понеделник, 26 януари 2015 г.

Откровенно



Любовта през моите очи(поезия) - Васка Мадарова





Откровено




Обичам те. Това не означава,

че може да ме правиш на глупачка!

Аз зная до забрава да прощавам,
но зная и кога да сложа точка.

Не бъркай мойте слабости с наивност.
Не ми отреждай ролята на жертва.
Добра съм. Ала нямам капка милост
към онзи, който с камък ме замерва.

Не ме използвай! Аз съм търпелива.
Прекършиш ли крилете ми обаче,
идея нямаш как ще ти отива,
за втори шанс да молиш и да плачеш.

Разклатиш ли доверието в мене,
до смърт да ме боли - ще си отида!
Печелил си ме много дълго време.
Да ме изгубиш и минута стига.

Обичам те. Готова съм на всичко.
Но искам да си честен във замяна.
Излъжеш ли, не се хаби излишно...
За теб обратен път към мен ще няма.

събота, 24 януари 2015 г.

ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪМ СЪДБАТА. РЕШИХ ДА ТИ ПИША...



Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.


Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.


Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?


Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?


Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?


Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?


Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?


И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!


И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!


С обич,

Съдбата
автор: Гергана Лабова