понеделник, 28 февруари 2011 г.

Персонажи

Психотерапевти, използвали приказките в своята работа, са излъчили три основни универсални персонажа, които символизират различни страни на нашата личност.

Кралят- въплъщава старото ни „аз“, което се нуждае от обновление. Старата идентичност трябва да умре (на мястото на краля идва героят).
Героят- символизира действието и промяната.
Феята– магичното в нас, нашето подсъзнание: провокира ситуации, които водят към промени.

Тълкувайки отношенията между тези тримата, ние можем да определим своя проблем, онзи, който ни пречи да се развиваме.

петък, 11 февруари 2011 г.

Защото ТЯ иска бебе

Той е на 35. Щастливо женен от 15 години. Има 13-годишен син.

Тримата бяха идеалното семейство. Но тя иска бебе, а той не може да си представи колко нервна и неразположена ще е жена му по време на бременността, как нощем ще се редуват да стават и да отиват до леглото на малкото същество, разхвърляните из цялата къща играчки, и пак оная притискаща гърдите му отговорност – възпита още един добър и нормален човек.


Защо ТОЙ да си дава толкова зор, при условие, че синът му е почти пълнолетен?




Защото ТЯ иска бебе. А ТОЙ я обича и иска да остарее с нея. На това му викам тежка задача – семейството да реши не колко коли ще паркира на тротоара пред блока, а колко деца ще има.

Между мъжа и жената има различия в начина на чувстване, мислене и поведение. Понякога сякаш говорят на различни езици, и конфликтът в двойката е налице.

Жената е устроена така, че на първо място в живота си да поставя семейството, децата. Тя мисли повече с „емоционалния” си мозък отколкото с „рационалния”. Истински щастлива е, когато е удовлетворила майчинския си инстинкт. Мъжът е този, който се грижи за това да подсигури семейството си както във финансов аспект, така също и като закрила, спокойствие, сигурност. За него на първо място е поставена работата, статуса и след това семейните ангажименти и грижи. Това са утвърдените във вековете мъжка и женска роля.


Създаването на дете е отговорност, а не само емоционално желание. Трябва да сме убедени, че можем да бъдем добри родители, и че грижите около второто дете няма да надхвърлят възможностите ни. В противен случай раждането на второ дете вместо да бъде радостно събитие в живота на семейството, може да се превърне в проблем и сериозен конфликт.

В много случаи мъжът не вижда нищо хубаво в появата на второ дете. Особено ако раждането и отглеждането на първото са свързани с негативни моменти и преживявания. Тогава той вижда само как животът му ще се промени. Това го уморява и го прави още по-категоричен в избора си да не увеличава семейството.

При ситуация, в която ТЯ иска бебе, а ТОЙ не, е най-добре всеки един да се постави на мястото на другия и да се опита да го разбере. Мъжът може да обясни защо това му се струва тежко, а жената – как едно майчинство я кара да се чувства. Препоръчително е да се потърси възможност за разговор със специалист – семеен консултант.

Грешка е да се поставят ултиматуми от страна на жената. Мъжете са по-страхливи и несигурни. ТЯ трябва да разбере, че те често отлагат появата на бебе, и нейната половинка съвсем не е изключение. Мъжът иска да осигури най-доброто за децата си – дом, образование, среда, без да го мъчи съмнението, че ще се справи с бащинството и с възпитанието.

Разбира се, жената не трябва да опитва да оправдава желанието си да има още едно дете. Това нак-малкото би дало знак, че самата тя се съмнява в избора си. А и често се случва посочените от нея доводи да накарат него да си мисли, че ТЯ не е доволна от връзката помежду им, и иска да намери заместител в лицето на едно малко същество, нуждаещо се от любовта и грижите и.

Нерядко се случва да не се стигне до консенсус. Тогава всеки един от партньорите трябва да се замисли дали е готов да остане с любимия, но да се лиши от второ дете, или пък дали ще понесе по-добре раздялата, отколкото още един път напикани памперси и безсънни нощи.

Основните страхове, които мъчат мъжа при дилемата дали да има второ дете или не са следните:

Страхува се да поеме отговорност – появата на бебе ще промени до известна степен начина му на живот и той добре знае това от опита си с първото. Не желае да пренебрегне задоволяването на личните си потребности. Страхува се от евентуална финансова нестабилност, която може да доведе до ситуация, в която не може да издържа по-голямото си семейство.
Не иска да остарява – мъжете приемат появата на дете и неговото израстване като сигнал за тяхното собствено остаряване. А това си е голям страх.
Несигурен е в любимата си жена – възможно е мъжът да се е разколебал в отношението към партньорката си и да мисли за раздяла с нея. Затова не иска още по-сериозно обвързване. Едно дете е достатъчен ангажимент за момента.
Детето е заплаха – мъжът се страхува, че след като жена му роди втори път, вниманието към него още повече ще намалее с оглед на грижите, които тя ще полага за бебето и първият им наследник.
Ако ТОЙ помисли върху страховете си, а ТЯ им обърне достатъчно внимание и се опита да го разбере, дилемата да създадат ли второ дете или не, ще се реши възможно най-безболезнено за любовта им.


В брака се правят компромиси, но разумни. Няма място за инат и надмощие. Искреността в споделянето – да се каже всичко, което мислите, от което се страхувате, което не харесвате един в друг, без да се карате и без упреци, е сред най-важните неща. Но основното е, че детето трябва да се чувства желано и обичано и от двамата родители.


от Захарина Савова на фев 11, 2011 коментара0 коментара